05 февруари 2019
1. Ние все още нямаме истински научна типология на писателя в българската литература. Затова и не знаем кой и какъв е той, как се променя неговото служение и как това…
18 януари 2019
Нямо небе, суха мъгла, по клоните пусто. Празна вода, жадна трева, тъмна локва от чувства. Жилав пейзаж, жалък типаж на отминало случване. Кой е това, който бели кора от стъблото…
28 октомври 2018
Движението е всеприродно състояние Времето е враснало в него, както корените на едрите дъбове са обгърнали земята. Хем са я обгърнали, хем тя е прираснала около тях. Това е комай…
26 октомври 2018
Нончо Нонев следеше машинално движенията на актьорите. Не внимаваше особено какво се случва на сцената. По-често от друг път се занимаваше с някакви свои мисли. Тази пиеса я гледаше за…
19 октомври 2018
„2 - 30 – 45. Финджиков. След пет дни! Обеща! Чакам!” Намерих тази бележка в един кашон с тетрадки и снимки от детството ми. Финджиков - моят учител от…
01 октомври 2018
В състезанието между интелектите няма победители. Това не е борба, а среща, уредена от съдбата. Заложена е в безвременната история на прераждащата се душа да стане точно тогава, точно между…
22 май 2018
В един незабравим майски следобед Иван Габеров посрещаше гости в „Имението“.Той беше опънал огромна трапеза – нещо характерно за всеки българин, който посреща в дома си чужди и наши гости.…
20 април 2018
Раззелени се Родината, дори ланшните пожарища бодро светнаха в резеда. Старият черен щъркел долетя с поколението си и кацна в огромното гнездо до бента пред Имението на Габеров. Отвсякъде напираха…