ПРЕВОД НА ЧУЖДИ АВТОРИ
Москва няма да плаща за русофобията от собствения си джоб

Олег Одноколенко - 18 март 2019

Защо нашите бивши братя летят до Вашингтон за „полезни съвети“,
а за пари чукат на вратите на Кремъл?

© Николай Румянцев/zvezdaweekly.ru

Никой не посяга на лаврите на Външното министерство (МИД), но в някои случаи капитаните на отечествения бизнес са не по-лоши дипломати от кариерните. Достатъчно беше Алексей Милер, председател на борда на „Газпром“, да обяви на среща с Владимир Путин в Кремъл, че още тази година компанията ще пусне изцяло в действие „Турски поток“,  и настроението по бреговете на Дунав рязко се влоши.

Факт е, че в продължение на почти три десетилетия от един газопровод, „като от храст“,  България получаваше 110 милиона долара годишно за транзит на руското синьо гориво (през Украйна) към Турция. От януари 2020 г. обаче тази „манна небесна“ ще пресъхне.

И сега София има два варианта: или да преговаря с Европейския съюз,  за да не се повтори ситуацията с „Южен поток“, когато под натиска на Брюксел изостави проекта с Русия в последния момент, или балканският клон на „Турски поток“ да мине  покрай нея. За Русия, която веднъж се опари, включително и финансово, от сътрудничеството си с България, е по-лесно да постави (ако трябва) повече тръби, отколкото да си има работа с ненадежден и  несамостоятелен партньор.

Морската  част на  „Турски поток“.

Но кой ще гарантира, че ЕС няма да наложи вето върху икономическата независимост на София и този път?

Българският министър на енергетиката Теменужка Петкова изглежда също не е уверена. Затова за всеки случай предварително заплаши Русия с арбитраж. Пример е и Украйна, която не се е обърнала може би само към Световното дружество за защита на животните, за да спре строителството на „Северен поток 2“.

Това е така, защото силно се опасява, че щом втората газопреносна линия достигне бреговете на Германия,  украинската газотранспортна система (ГТС)  може да бъде дадена за скрап.

Но това не е само хранилка и поилка за Незалежная („независимата“, иронично име на Украйна – бел. прев.), но и алма матер за мнозинството украински олигарси, включително за тези, които днес претендират за президентския пост. Нека само не разправят, че са се „вдигнали“, благодарение на търговията с видеокасети, а не на евтиния руски газ за Европа, продаван вече по световни цени. Помним  как беше …

И какви бяха времената. Това също е трудно  да се забрави. Отначало бившите страни с народна демокрация, оглавявани от Полша, след това прибалтийските държави и накрая Украйна, която също направи „европейски избор“, започнаха да си бършат краката с Русия, а след това  дружно се присъединиха към санкциите. И просто беше невъзможно да се намери общ език с тях, въпреки че някои, възползвайки се от географското си местоположение, продължиха да се хранят от една и съща тръба,  други – за сметка на транзита на стоки от Русия, трети сваляха маржа на руския пазар, защото Европа нямаше нужда от техните  стоки дори  на изгодни цени.

Но каква беше изненадата, когато Русия отговори на санкциите със санкции! Всички възнегодуваха, включително Полша, която започна поточно да събаря паметниците на съветски воини. А как негодуваха в Талин, Вилнюс и Рига, когато Москва се отказа от тяхната цаца в масло и съкрати транзита на товари през балтийските пристанища, построени, между другото, с парите на „съветските окупатори“!

Впрочем, още през следващата година Балтика, която по времето на СССР  се смяташе за „витрина на социализма“, защото именно там бяха инвестирани гигантски средства, а не в руското  Нечерноземие, а днес се е превърнала в европейски заден двор, може да очаква още един неприятен сюрприз: транзитът на руски товари през Литва, Латвия и Естония ще бъде съкратен практически до нула.

Русия търпеше техните диви изстъпления точно толкова, колкото беше нужно, за да построи собствена пристанищна и транспортна инфраструктура в Ленинградска област. Налагаше се да търпим.

Уст-Луга — морски  търговски порт на руския Северозапад.

Сега нашите неблагодарни съседи ще се лишат не само от средствата за прилично съществуване (САЩ ли ще превозват товарите си през балтийските пристанища?), но и от традиционните лостове за натиск върху Русия. Колко пъти литовският президент Даля Грибаускайте намекваше, че във всеки момент може да изключи Калининградска област от газ и електричество или дори да блокира железопътната връзка с Москва?

И въпреки че по инерция заплахите продължават, те вече не означават нищо. Защото най-западният руски анклав най-накрая си има собствен газ и собствено електричество. Нищо катастрофално няма да се случи,  дори ако Вилнюс (кой знае какво може да ги удари в главата?)  блокира железопътната връзка Москва – Калининград, тъй като вече е установено редовно фериботно обслужване от Санкт Петербург до Балтийск.

И всичко това беше направено  без много шум.

А не вярваха! Особено Украйна, която строи ли строи ограда на руската граница, и така не я дострои.  „Главният строител“ Арсений Яценюк , който заработи  милиард, сега по-често пребивава във вилата си в Маями, отколкото в историческата си родина (а крещеше на Майдана: „По-добре куршум в челото!“.  Е, оказа се, че все пак е по-добре един милиард долара …). А Русия построи железопътната отсечка, заобикаляща Украйна, и Кримския мост, който някои особено „осведомени“ все още смятат за фалшив. Но от тях абсолютно нищо не може да се очаква.

Русия построи и железопътна отсечка, заобикаляща Украйна.

Затова пък Петро Порошенко така или иначе успя да прокара църковната независимост. Именно тогава той цитира Михаил Юрьевич Лермонтов на чист руски език:  „Прощай, немытая Россия…“ (Сбогом, немита Русия).

Ясно е, че след такъв пасаж, използван в съответния контекст, дори при протоколни мероприятия ръка не се подава. А на мястото на Порошенко  достойните хора и не биха се опитали да протегнат. Защо тогава Пьотр Алексеевич не може да се откаже от транзитните пари за руски газ? Защо той самият и неговите емисари буквално не излизат от Вашингтон, молейки да се блокира „Северен поток-2“? Може би ще е по-просто да поискат обезщетение от САЩ? Все пак политическите партньори трябва да се подкрепят дружески…

Но не всичко е толкова просто. На самия Доналд Тръмп, който всячески иска да наложи на Европа своя втечнен газ  (по-скъп от руския с 30%), „Северен поток 2“ не му е по душа. Това  първо. Второ, никак не го устройва перспективата, колкото и да е преуспяла в русофобията си Украйна, да поеме издръжката ѝ, ако Москва спре транзита през украинска територия. Затова във Вашингтон твърдят, че „Северен поток 2“ е политически проект, а не икономически.

А най-смешното е, че за американската страна това до известна степен е свята истина, тъй като основната задача на Съединените щати е да разрушат руската икономика с всички възможни средства. Украйна със своята агонизираща ГТС е само инструмент в глобалната американска политическа игра срещу Москва. Нещо като консуматив: след употребата – за скрап!

Изглежда, умните глави в Киев най-накрая започват да разбират, че както украинската въглеводородна магистрала, така и самата Украйна ще загубят всяко значение и в двата случая: и ако Русия и Германия завършат „Северен поток 2“ (а всичко отива натам), и ако Европа премине на американски втечнен природен газ. Тогава Русия, разбира се, ще понесе известни разходи, но макар и с по-малки доставки ще се справи посредством „Турски поток“ и „Северен поток 1“.

Газов клапан.

Като цяло Украйна не се вмества нито в едната, нито в другата схема. Ето защо Киев вече изисква почти $ 12 милиарда предварително плащане от „Газпром“, поради вероятни щети от транзитни загуби. Това, ако щете, е такава една украинска народна мъдрост …

Между другото,  министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова, както вече споменахме, намекна: ако „Турски поток“ ни заобиколи, София също ще съди  Москва.

И тук  възниква основателният повод за един логичен въпрос: защо вие, нашите бивши братя, а някои въобще не са ни и братя, летите до Вашингтон за „полезни съвети“, а за пари чукате на вратата на Кремъл?

Време е да се разбере, че Москва няма намерение повече да плаща за русофобията от собствения си джоб, за това се обръщайте към САЩ – „империята на доброто“. И няма смисъл да се водят безкрайни дискусии с американски марионетки. По-добре е да се строи повече – както у дома, така и със заобикаляне на проблемните съседи. Ето това е случай, в който дипломатът в голямата политика  напълно може да бъде заменен от висококвалифициран заварчик или багерист.

Превод Росица Младенова

Източник - Звезда